Пренасяйки се в 60-те години на XX век, историята на следващата муза е самотна и мрачна. Еди Седжуик – парти момичето на Ню Йорк, момичето от „Фабриката“, актрисата, вдъхновението на Анди Уорхол и Боб Дилън, тази която всички искат да познават умира само на 28 години по-загубена от всякога. Седжуик обаче, е много повече от познатите стереотипи, в които вмъкваме несъзнателно хората. Тя не е просто модел, нито просто актриса, нито просто момиче от висшето общество. За кратко време тя се превръща в моден катализатор, муза за режисьори, артисти, в някой на когото всички по това време искат да приличат. Звучи атрактивно и бляскаво, но зад суетата на тълпата, камерите, грима и клюкарските колoнки стои едно емоционално сринато момиче търсещо единствено истина и любов.
Едит преди Еди
Едит Седжуик се ражда през 1943 година в заможно семейство. Живее в ранчо в Калифорния с родителите си и шестте си братя и сестри. Историята на Еди и семейството й е тъмна и мрачна, изпълнена с тайни за сексуални посегателства и психични болести. Ранните си години Едит прекарва из клиники и психиатрични заведения, за да лекува депресия и булимия. Извън тях, животът й в ранчото е изолиран от истинския свят и от контактите с хора. Трагичните моменти следват Едит Седжуик непрекъснато. Тя губи двама от братята си, които сами слагат край на живота си в следствие на нервни сривове и психологични проблеми.
 |
| Еди Седжуик и Алън Гинсбърг |
Factory girl
През 1964г. след като получава в наследство от баба си в размер на 80 000 долара Еди се мести в Манхатън, Ню Йорк, за да се пробва като модел. По това време тя сериозно започва да експериментира с алкохол, амфетамини и LSD. Пазарува, танцува, общува по необикновен и странен начин. За кратко печели славата на „парти момичето, което трябва да познавате“. Тогава среща Анди Уорхол, както и Боб Дилън. С Дилън имат кратък флирт, който обаче оставя в музикалния му живот песните Just Like a Woman и Leopard-Skin Pill-Box Hat. По-важна за Еди се оказва връзката й с Анди Уорхол, кoято я издига до върха. Тя взима участие в 18 от неговите ъндърграунд филми. Въпреки, че те не са насочени към масовата публика и не се показват никъде освен във „Фабриката“, Ню Йорк, точно тогава вниманието от страна на медиите към Еди Седжуик и модният й усет е най-голямо. Всички говорят за двойката Уорхол-Седжуик. Те се появяват заедно по светски партита и събития, канят ги заедно на интервюта, снимат заедно, работят заедно. Уорхол възхвалява Седжуик, вкусът й към модата, красотата й, нарича я „Моята Суперзвезда“. Но развитието на историята не се различава от всяко друго, което сме чували досега. След като Еди не получава финанси за работата си във филмите на Анди, тя му забранява да ги пуска. Отчуждават се един от друг. Това води до тоталното игнориране на Еди Седжуик от светските кръгове, от "Фабриката", от „приятелите“ й. Еди пада от върха. В едно от интервютата си след това Уорхол казва, че никога не са били особено близки, а след смъртта на Еди, Боб Дилън отрича да е имал общо с нея.
.jpg) |
| Еди Седжуик |
 |
| Анди Уорхол и Еди Седжуик |
 |
| Боб Дилън и Анди Уорхол |
Femme Fatale
Малко преди смъртта си, Еди Седжуик се омъжва за Майкъл Пост, приятел с когото се запознават по време на престоя си в клиника през 1970 г. Заради него тя спира наркотиците и алкохола, но за кратко. Еди Седжуик умира през 1971г. в съня си под влиянието на алкохол и лекарства.
Така приключва историята на музата на поп-арт културата през 60-те години. Самотно дете, самотна на върха, сама в смъртта. Във филма Ciao! Manhattan Седжуик казва: „Всичко което направих беше мотивирано от психологическо объркване“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар